Вън вали, а в мен е тихо,
няма сълзи, пада само дъжд.
Отмиват се думите мълчаливо,
за да догонят безропотно дъжда.
Дори с тътена на бурята е тихо…
Така мълчим,
когато лъжем се горчиво,
че не ни боли…не нас…не един за друг.
По прозореца ми ,за студа затворен ,
почуква леко мисълта за теб.
Ще влезеш ли, ако и отворя
или ще рисуваш със дъха ми скреж?
Помнят дланите ми още
онзи малък, таен булевард,
където срещат се сенките ни нощем,
за да се разминат денем пак.
Отмиват се думите мълчаливо,
за да догонят безропотно дъжда.
Дори с тътена на бурята е тихо…
Така мълчим,
когато лъжем се горчиво,
че не ни боли…не нас…не един за друг.
По прозореца ми ,за студа затворен ,
почуква леко мисълта за теб.
Ще влезеш ли, ако и отворя
или ще рисуваш със дъха ми скреж?
Помнят дланите ми още
онзи малък, таен булевард,
където срещат се сенките ни нощем,
за да се разминат денем пак.
Обещай ми да сънуваш всяка нощ.
за по - добър край не съм мечтала
ОтговорИзтриванено лично аз забила му бих нож
и казвал мрачна съм и все по - чужда - нека!
за да не търси липсваща пътека
към мен и мойта лунна светлина -
такава е сълзата през нощта
Луната само отразява
снежинките във моята ръка,
където някога на вместо кубче лед
имаше клечка, пламък, топлина..
И красотата си на нея ще дарявам
с очи от слънчеви лъчи,
защото знам, че друг не заслужава,
защото знам, че друг за мене не тъжи ...
И все по- лунна в мислите ще ставам
и все по- чужда ще съм през нощта,
тъгата в радост все ще преминава
както нищото във пълната луна...
Отдавна чакам лятото да стори
път на вятъра от есента,
защото само той в мен не събори
нестихващия порив на лъча...
Отдавна търся, бродя по чукари,
в очите ще я видя може би ,
че може да се казва даже Хари,
че може да е мъж и да скърби,
че може и да е любов последна,
че може и да е любов една..
За мен не е проблем 3 дни да дебна
стига с очите си да зърна любовта...
ммм..май този `коментар` е назрявал постепенно през последните дни.
ОтговорИзтриванеПрава ли съм ?
може :) не знам ... не питай мен ;)
ОтговорИзтриване