Сирена

                                                         
Аз съм глупава русалка, увяхнал морски дар.Мен разкъсват ме погледи всякакви. И робиня съм, блудна съм, жалка съм знам щом продавам душата си за капчица щастие. Прокудена от свят незлоблив и цветен далеч от прозрачната морска вода, на мен носят ми само сълзите
 аромата и вкуса на дома. Затънала в кал и тиня, под дрипата къса, тясна прозира безсрамна плътта и росата на утрото с умисъл ясна отмива от косите от пясък праха. Опиянена от изгрева бих запяла, бих разказала на света щастливия вопъл на една душа изтерзана и как увехнали цветята в мечтите си цъфтят. Само зима е гласа ми, леден, беззвучен и ронлив и сякаш мислите ми чули, отговарят небесата с грохот и пелена от дъжд....

~_~dites-moi~_~

                                     
Не желая тишина. С тътена на Бурята съм силна и истинска съм само в Хаоса.
Шепота ти в писък ще  издигна, обичам да крещиш, да молиш и да искаш.
Ще отмия всяка мисъл за мълчание, в звуци ще се дави притихналото утро.
Оснтатъци от нежно осезание, притискат се в струните ми сутрин
Симфония в ритъма на пулса, две цигулки, протяжен валс на Сетивата.
Докосвам всяка нота, съшивам парченцата в мелодия.
Такава обича ме Съня ми, обичат ме сънувана наяве.

След Стиховете

               
Все нещо недомислено остава.
 Като дим се промъква, смесва се с дъха ни.
Не от студ са вените студени, не от гняв кипи кръвта.
Не, не бягам просто тичам.
Не е суета, а страх.
Ако ме догониш, докъде ще стигнем.
Ако те настигна ще искам ли да продължа.
     ....                   .....           ....
Все нещо несънувано остава.
Недокоснато измъква се от мечтателния поглед.
Стъпвай леко Пепеляшке-
пантофките са стъклени, но могат да те счупят.

Лунно Пълнолетие

Радостта превръща сълзите ми във вино.
Опиянявам се от радост и сладостно потрепвам,
 разливам по усмивките нежности и рими.
Непозната, непозната....без следа от безнадежност,
замаяно пристъпвам в лунната жарава,
обгръща ме копнеж и страх по още нещо.
Омагьосана от ритъма танцувам без да спирам,
страшна лудост ме опива,
жарки сенки припламват  в мен да се скрият.
Непозната, непозната...
...и на себе си и на това огледало.

Парченца Шоколад...

                                               
Подарявам ти всички мои сини сърцетупкания, ако си готов за тях, 

                                                                        ако ги прегърнеш.

 Подарявам ти себе си в пакетче от думи, 

                             ако споделиш с мен всяко мълчание.

Обичай с поглед моята несигурност и няма да си тръгна.

Вричам се във вярност на всяко  нежно, малко твое `Искам те...`

но в замяна върни ми свободата и безмълвно ме обичай.

На Нея

                                                     
Тя оставя ли аромат на кафе върху устните ти сутрин...Усмихва ли се, когато се събуждаш...Смее ли се на шегите ти...Колко често те разсмива...Тя пилее ли разсеяно емоциите си пред теб...Разсъблича ли душата си, за да те примами...Кротка хищница или дива любима е Тя?
Ти целуваш ли клепачите й, когато е уморена...Топлиш ли ръцете й с дъха си, когато са премръзнали...Притискаш ли се до нея, ако се страхува...
Тя е невинна и чиста.Ти не я заслужаваш!

Ирис

                                                   
Едно Небе ни чака там горе и брои сълзите ни на Вселената духа. Твърде крехки сме, за да бъдем цялостни и твърде плахи, за да се допълваме. Мистича сила е пришила към душите ни сетива слепи и глухи за бунта на страховете ни. Затова  борим се с демони нощем  и не се боим от позорни клади. Ще се слеем със сенките настъпи ли утро, крачка назад в илюзорния мрак.
Ще наблюдаваме притихнали земното пробуждане докато Светлината наивно наднича в очите ни.Триизмерно е всяко мълчание, светове се разделят, залязват вътре в нас, за да оживеят през Ноща...и тогава в пелените на мрака преплитат се аури, изгарят надежди и се раждат безумия.
Добро и Зло сражават се рамо до рамо, защитават се взаимно, допълват се. Целта е обща: да противостоим на Статичното. Няма победители, нито победени. Прах и вечност очакват ни в края на битката.
Прах и вечност са звездите, чакащи Прераждане...