ЕЗИЧНИЦА

Ще избягам ли от теб-
ти си зла и нежна.
С жесток и тих укор 
ме връщаш пак.
Нямаш име ти си вездесъща,
самодива с леден дъх и огнен нрав.

Икона си пред теб се моля
в теб прелива целия копнеж.
Ти си изворът отровен,
от тебе пия без страх и свян.
Зловеща сянка, сън бездомен
в мен намиращ пристан-
нужна съм ти знам.

За миг дете си,
после пък старица-
измамата е любимият ти блян.
Теб мъката те забавлява 
в сърцето си не знаеш що е смях.
Невинна си като чистата отрова
 и коварна като скрит кинжал.

Ти си вярната до гроба,
блудница без срам и  жал.
Теб изгарят те на стълб позорен,
но светица си в нечий храм.
Душа безпътна, нежна лудост,
демонът белязан с чистота.
Ти си божество прокудено,
аз съм жертвата на твоя свят олтар.