Красиви пустини. Пустини от лед, по-красиви от онези пясъчните. Нежелани стъпки по белия сняг. Мои или на вълците? Как да разбера толкова си приличат.
Вием заедно все една и съща песен, вълците заради пълнолунието, аз заради пълна лудост.
Топи ме безжаластно жаркия лед под студеното полярно слънце.
Сега съм вода превърната в лед. Докосват ме нечии ръце, изтръпват, отдръпват се, за да сторят път на други. Желае ме Студа, притиснал ме е силно. Вече сме неделимо цяло, не искаме да се стопя. Желае ме Студа, би искал да ме целуне страстно. Но аз съм Вода какво разбирам от чувства, а какво разбира Студа от страсти?
Не допускам светлината в прозрачния си дом, нека блъска по стените му. Блудница! Божество, пропъдено от всички вселени. Неизвергната, грешна, проклетнице в крехките ми обятия ли търсиш утеха? В молитвите ти откривам укор. Върви си, ласките ти ме убиват.
За миг оставам замислена в думите.
Едно премигване и ще съм истинска- от плът и кръв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар