Беше Тук

           

Беше тук - сега те няма.

Дали не ми се привидя,

дали не бе игра на светлината

със срамежливата тъма?

С очи потърсих те в мрака.

Усетих твоя аромат.

Така дълго те чаках

и молех се да се решиш

да споделиш с мене мрака,

изгрева да доведеш.

Молиш ли ме да избягам,

така познато непознат?

От теб, от твоите тайни,

от съня, в който себе си споделям с теб,

допълвам твоята пустота?

Не се боя

да сънувам с теб надеждата за утре,

нещастни братко по съдба.

Кървава ще е зората,

знам, че изморява ни денят.

Как самотни сме,

когато другите обичат този свят.

Моят свят

Аз съм свят от пепел

и разцъфнали лютичета,

късче лед сред покоя на вълните.

Аз безсрамно се усмихвам в мрака,

ала избледнява

името ми, ако не извикаш.

Искам празнотата да запълня с думи,

да бъда точица в безкрая,

да тичам боса по пътеки лунни,

да ме събужда всяка сутрин слънчева росата.

С пустотата нека да се слея,

да пия красота с жадни устни.

Вечер със залеза ще пея

как сутрин усмихва се небето.

Ще чакам сънена прегръдката на полумрака,

ще забравя, че за друго мога да копнея.

Аз съм дете на свободата -

не чакам утре,

днес живея!