На Нея

                                                     
Тя оставя ли аромат на кафе върху устните ти сутрин...Усмихва ли се, когато се събуждаш...Смее ли се на шегите ти...Колко често те разсмива...Тя пилее ли разсеяно емоциите си пред теб...Разсъблича ли душата си, за да те примами...Кротка хищница или дива любима е Тя?
Ти целуваш ли клепачите й, когато е уморена...Топлиш ли ръцете й с дъха си, когато са премръзнали...Притискаш ли се до нея, ако се страхува...
Тя е невинна и чиста.Ти не я заслужаваш!

Ирис

                                                   
Едно Небе ни чака там горе и брои сълзите ни на Вселената духа. Твърде крехки сме, за да бъдем цялостни и твърде плахи, за да се допълваме. Мистича сила е пришила към душите ни сетива слепи и глухи за бунта на страховете ни. Затова  борим се с демони нощем  и не се боим от позорни клади. Ще се слеем със сенките настъпи ли утро, крачка назад в илюзорния мрак.
Ще наблюдаваме притихнали земното пробуждане докато Светлината наивно наднича в очите ни.Триизмерно е всяко мълчание, светове се разделят, залязват вътре в нас, за да оживеят през Ноща...и тогава в пелените на мрака преплитат се аури, изгарят надежди и се раждат безумия.
Добро и Зло сражават се рамо до рамо, защитават се взаимно, допълват се. Целта е обща: да противостоим на Статичното. Няма победители, нито победени. Прах и вечност очакват ни в края на битката.
Прах и вечност са звездите, чакащи Прераждане...