Тълпата ме замъква към изхода. Настъпвам някого в опита си да предпазя друг, а единсвеното което виждам е асвалта под себе си.700 крачки по диагонал, 1400 вдишвания и една прозявка- това е пътят в работния делник. Какво щастие - утре е събота! Чудя се има ли умората почивен ден? Ама, че глупости, разбира се, че не. Отварям входната врата, заключвам. В къщи съм.
Тупуркане на малки лапички по дървените стълби, значи все пак някой е буден. Посрещат ме две муцунки с накаляни мустаци и една наплашена до смърт гумена мишка.
Както всяка вечер масата е сложена, очаква ме студена вечеря в топла чиния. Десерта довършвам на две, на три пред компютъра. Вписвам се в skype, преглеждам си блога. Споделяме мисли или обсъждаме времето, приятно е, не усещам умората.
Shut Down компютър, екранът заспива. Отмятам завивките, заспивам и аз.
Не се плаша вече, когато изляза извън тялото си. Напротив, приятно ми е да се наблюдавам как спя докато летя из стаята.
Тик -Так, минава дванайсет, Тик-Так-Тик...Говоря насън, какво ли сънувам? Стрелките се гонят, два без петнадесет. Дишам равномерно, сърцето ми бие в унисон с часовника.
Омръзна ми да се лутам между пода и тавана. Съзнанието няма нужда от сън, така че, лека нощ мое отпочиващо тяло. Минавам през стената, понасям се по улицата. Най-после, свободна съм!
Обичам да седя в клоните на стария чинар, да надниквам в гнездата на птиците, да пея на малките им под съпровода на щурците. Заслушан в песента, закъснелият пътник се спира под короната му, сеща се нещо и се усмихва и само аз и чинарът знаем за тази усмивка.
Дочувам какво си говорят Кошмарите докато скитат. Понякога упътвам заблудил се страх. Ако има пълнолуние, събирам въздишки на влюбени, подреждам думи, превърнати в плач.
Често гоня пеперудени сънища или пък политам с тях.
Преди разсъмване, разказвам на Звездите колко прекрасно е в блясъка си Слънцето и докачам Луната на чест.
Сънуват сетивата ми още минутка покой. Връщам се в себе си, за да ги събудя.
Нещо малко и пухкаво си играе с косата ми, телефонът звъни, `La chate mi cantare... `се чува от старото радио, кафето е готово... утро е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар