Танцьори

                                       
Две напред, една назад. Музиката е за валс, но ние танцуваме танго.Длъжни сме.
Бягаме, плачем, крием се и отново попадаме в плен на ритъма. Жалки марионетки върху прокълнатия дансинг.Две напред,една назад...театрално страстни , а по природа дървени.
Сега разбирам обреченото ти сърце, мой невидим Арлекино, кухата болка на стаена притома.
В светлината на прожекторите невидимо е безсилието. Върти се плочата безпощадно, музиката не спира понасяме се грациозно, гледаме се...
Две напред, една назад... стига вече...

Phoenix

Изгарям и прераждам се, за да изгоря.

Възраждам се от пепелта, но не  умирам в пепел.

 В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка е властта ми.

Стапя се тленното под крилете от огън,

огъва се времето в затвор от безсмъртие.

Художник

                                               

Сапунени балони и шоколадови блянове.

Фигурката без контури съм в книжката ти за оцветяване.

Мразиш ме, защото нямам ясни очертания.

С четката ти, в самодоволство потопена, не би могъл по мене да рисуваш.

Щрих по щрих скицирал си ме гневно.

Сега безпомощно ме триеш от представите си.

Късаш листа, мачкаш го, хвърляш ме при глупавите грешки.

Нямаш нужда от своенравна муза.

С Дъх на Канела

Заключвай добре желанията си нощем.

 Не искам да осъмват  самотни на прага. Да ги стопля навярно би искал.
 Изгубих ключа, оставям вратата отворена. Нима повече мога да им дам?

В постелята ми няма място за чужди желания.

Искам твоите да бъдат наши.