неделя, 17 октомври 2021 г.

Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път.  Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа.
За кой ли път започва този цикъл, върти се старо колело със стържещ звук. Пронизва мислите ми сякаш, възкръсват прашни спомени, погребани в тиха скръб.
Не идват сълзите за жалост да отмият пепелта от мен.
Пресъхнал извор е гласът ми. 
Беззвучен някак е смеха, 
зад топлите усмивки някой писъците чу ли?
Защо най-дълбоките ни рани невидимо кървят?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път.  Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...