Виртуоз

                                                   
Ето, улови и последната нота. От пианото капе свян...Биха се изчервили клавишите, ако можеха, ако знаеха, че докосвал си тази мелодия преди тях. Някъде там в безумните помисли умело спотайва се финалният тон. И напук на благонравната публика ти докосваш  твоята гола муза ...разсъбличаш мечтите й звук след звук. Гневно леят се нотите, ругаят, стенат, крещят...
Това не е просто музика, а дуел на фантазии. Ти си и фантома и принца, и зодей, и герой.
Под пръстите ти раждат се последните акорди- тихи и осезаеми като шепот,
 като целувка,
 като стон...

Гордостта е синя

                                                       
Синьо, отровното синьо в твоите вени, в моите вени, стича се коварно и живо от устните ни с кърваво презрение. Глухи и слепи удрят се звуците, забиват се в мен прости изречения. Грозно откровен си с моите илюзии. Като зло дете играя си с твоите фантазии...невинно посягам към копнежа в синьо. Промъквам се в нечии думи, за да ме чуеш. Безмислени, глупави думите бягат при теб. Присмиват ми се, мразят те. Гоним кулминацията, за да избухнем във времето, заедно или всеки по пътя си ... Ще се осмелиш ли да опиташ?

Sea LoVers

                                                                                                В~П

                                             

Без да искаш докосна  моите мисли, ненарочно те обичаха  те.До последното листенце есен те търсих в пожълтелите страници на моята история, в непорочното бяло на настоящето. Не откривам и помен от белезите, с  които щедро ме дари...ни следа от срам, нито капчица отчаяние. Ефирно, монотонно, моногамно, ледено безсрамие обгръща кожата ми. Ризница от страх и безчувственост срещу страсти и съблазни, срещу подли опити за допир. Ти пренаписа главната героиня в собствения и роман.
Сега доволно гледаш как твоята късокоса Рапунцел сломено заспива до самотата си.
Ти беше...
...аз бях...
Бяхме твърде малки, за да се oбичаме...
... сега е твърде късно.