След Стиховете

               
Все нещо недомислено остава.
 Като дим се промъква, смесва се с дъха ни.
Не от студ са вените студени, не от гняв кипи кръвта.
Не, не бягам просто тичам.
Не е суета, а страх.
Ако ме догониш, докъде ще стигнем.
Ако те настигна ще искам ли да продължа.
     ....                   .....           ....
Все нещо несънувано остава.
Недокоснато измъква се от мечтателния поглед.
Стъпвай леко Пепеляшке-
пантофките са стъклени, но могат да те счупят.

Лунно Пълнолетие

Радостта превръща сълзите ми във вино.
Опиянявам се от радост и сладостно потрепвам,
 разливам по усмивките нежности и рими.
Непозната, непозната....без следа от безнадежност,
замаяно пристъпвам в лунната жарава,
обгръща ме копнеж и страх по още нещо.
Омагьосана от ритъма танцувам без да спирам,
страшна лудост ме опива,
жарки сенки припламват  в мен да се скрият.
Непозната, непозната...
...и на себе си и на това огледало.