Между нас е есен-прашни улици и пожълтели листа.
Ти обичаш тази есен-меко слънце и мъглява хлад.
Аз жадувам стихиен вятър, пречистващ дъжд, порой от чувства без театър...зова, копнея пороен дъжд.
Навън царува есен, притихнала, пред нея покорно прекланя се цялата земя.
Аз съм лятна буря, идвам с тътен,
след себе си оставям ведро- сини небеса.
А ти обичаш тиха есен.
От това боли-
смирено обвивам се в мъгла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар