Всяка есен взима по-малко кестеняво от косата ми.
Щедро, Зимата запълва липсите. Малко скреж по устните, в погледа, тънък лед в усмивките и думите.
 Като снежинки се сипят обещания, като малка пътека се губя под тях.
 Снежинки, снежинки сипе с хиляди небето, топят се, изгарят топлите длани. Земята ги прегръща майчински  всичките, върху хладната гръд студа не боли, грижовно покриват я цялата.
 Красив е студът в белотата си. Прекрасна е Зимата в своята жестокост.,  Мъртвешки тихо е, а вият виелици, заличават следите ни,
 смръзяват годините.
 Не оставят след нас неплатена цена,
оставят в душите ни зима.