сряда, 12 декември 2012 г.
Сирена
Аз съм глупава русалка, увяхнал морски дар.Мен разкъсват ме погледи всякакви. И робиня съм, блудна съм, жалка съм знам щом продавам душата си за капчица щастие. Прокудена от свят незлоблив и цветен далеч от прозрачната морска вода, на мен носят ми само сълзите
аромата и вкуса на дома. Затънала в кал и тиня, под дрипата къса, тясна прозира безсрамна плътта и росата на утрото с умисъл ясна отмива от косите от пясък праха. Опиянена от изгрева бих запяла, бих разказала на света щастливия вопъл на една душа изтерзана и как увехнали цветята в мечтите си цъфтят. Само зима е гласа ми, леден, беззвучен и ронлив и сякаш мислите ми чули, отговарят небесата с грохот и пелена от дъжд....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Изгарям и прераждам се, за да изгоря. Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел. В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка...
-
Не желая тишина. С тътена на Бурята съм силна и истинска съм само в Хаоса. Шепота ти в писък ще и...
Няма коментари:
Публикуване на коментар