Все нещо недомислено остава.
Като дим се промъква, смесва се с дъха ни.
Не от студ са вените студени, не от гняв кипи кръвта.
Не, не бягам просто тичам.
Не е суета, а страх.
Ако ме догониш, докъде ще стигнем.
Ако те настигна ще искам ли да продължа.
.... ..... ....
Все нещо несънувано остава.
Недокоснато измъква се от мечтателния поглед.
Стъпвай леко Пепеляшке-
пантофките са стъклени, но могат да те счупят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар