неделя, 1 януари 2012 г.

Ирис

                                                   
Едно Небе ни чака там горе и брои сълзите ни на Вселената духа. Твърде крехки сме, за да бъдем цялостни и твърде плахи, за да се допълваме. Мистича сила е пришила към душите ни сетива слепи и глухи за бунта на страховете ни. Затова  борим се с демони нощем  и не се боим от позорни клади. Ще се слеем със сенките настъпи ли утро, крачка назад в илюзорния мрак.
Ще наблюдаваме притихнали земното пробуждане докато Светлината наивно наднича в очите ни.Триизмерно е всяко мълчание, светове се разделят, залязват вътре в нас, за да оживеят през Ноща...и тогава в пелените на мрака преплитат се аури, изгарят надежди и се раждат безумия.
Добро и Зло сражават се рамо до рамо, защитават се взаимно, допълват се. Целта е обща: да противостоим на Статичното. Няма победители, нито победени. Прах и вечност очакват ни в края на битката.
Прах и вечност са звездите, чакащи Прераждане...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път.  Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...