неделя, 1 януари 2012 г.
Ирис
Едно Небе ни чака там горе и брои сълзите ни на Вселената духа. Твърде крехки сме, за да бъдем цялостни и твърде плахи, за да се допълваме. Мистича сила е пришила към душите ни сетива слепи и глухи за бунта на страховете ни. Затова борим се с демони нощем и не се боим от позорни клади. Ще се слеем със сенките настъпи ли утро, крачка назад в илюзорния мрак.
Ще наблюдаваме притихнали земното пробуждане докато Светлината наивно наднича в очите ни.Триизмерно е всяко мълчание, светове се разделят, залязват вътре в нас, за да оживеят през Ноща...и тогава в пелените на мрака преплитат се аури, изгарят надежди и се раждат безумия.
Добро и Зло сражават се рамо до рамо, защитават се взаимно, допълват се. Целта е обща: да противостоим на Статичното. Няма победители, нито победени. Прах и вечност очакват ни в края на битката.
Прах и вечност са звездите, чакащи Прераждане...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Не желая тишина. С тътена на Бурята съм силна и истинска съм само в Хаоса. Шепота ти в писък ще и...
-
Изгарям и прераждам се, за да изгоря. Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел. В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар