В~П
Без да искаш докосна моите мисли, ненарочно те обичаха те.До последното листенце есен те търсих в пожълтелите страници на моята история, в непорочното бяло на настоящето. Не откривам и помен от белезите, с които щедро ме дари...ни следа от срам, нито капчица отчаяние. Ефирно, монотонно, моногамно, ледено безсрамие обгръща кожата ми. Ризница от страх и безчувственост срещу страсти и съблазни, срещу подли опити за допир. Ти пренаписа главната героиня в собствения и роман.
Сега доволно гледаш как твоята късокоса Рапунцел сломено заспива до самотата си.
Ти беше...
...аз бях...
Бяхме твърде малки, за да се oбичаме...
... сега е твърде късно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар