На Нея

                                                     
Тя оставя ли аромат на кафе върху устните ти сутрин...Усмихва ли се, когато се събуждаш...Смее ли се на шегите ти...Колко често те разсмива...Тя пилее ли разсеяно емоциите си пред теб...Разсъблича ли душата си, за да те примами...Кротка хищница или дива любима е Тя?
Ти целуваш ли клепачите й, когато е уморена...Топлиш ли ръцете й с дъха си, когато са премръзнали...Притискаш ли се до нея, ако се страхува...
Тя е невинна и чиста.Ти не я заслужаваш!

Ирис

                                                   
Едно Небе ни чака там горе и брои сълзите ни на Вселената духа. Твърде крехки сме, за да бъдем цялостни и твърде плахи, за да се допълваме. Мистича сила е пришила към душите ни сетива слепи и глухи за бунта на страховете ни. Затова  борим се с демони нощем  и не се боим от позорни клади. Ще се слеем със сенките настъпи ли утро, крачка назад в илюзорния мрак.
Ще наблюдаваме притихнали земното пробуждане докато Светлината наивно наднича в очите ни.Триизмерно е всяко мълчание, светове се разделят, залязват вътре в нас, за да оживеят през Ноща...и тогава в пелените на мрака преплитат се аури, изгарят надежди и се раждат безумия.
Добро и Зло сражават се рамо до рамо, защитават се взаимно, допълват се. Целта е обща: да противостоим на Статичното. Няма победители, нито победени. Прах и вечност очакват ни в края на битката.
Прах и вечност са звездите, чакащи Прераждане...

Виртуоз

                                                   
Ето, улови и последната нота. От пианото капе свян...Биха се изчервили клавишите, ако можеха, ако знаеха, че докосвал си тази мелодия преди тях. Някъде там в безумните помисли умело спотайва се финалният тон. И напук на благонравната публика ти докосваш  твоята гола муза ...разсъбличаш мечтите й звук след звук. Гневно леят се нотите, ругаят, стенат, крещят...
Това не е просто музика, а дуел на фантазии. Ти си и фантома и принца, и зодей, и герой.
Под пръстите ти раждат се последните акорди- тихи и осезаеми като шепот,
 като целувка,
 като стон...

Гордостта е синя

                                                       
Синьо, отровното синьо в твоите вени, в моите вени, стича се коварно и живо от устните ни с кърваво презрение. Глухи и слепи удрят се звуците, забиват се в мен прости изречения. Грозно откровен си с моите илюзии. Като зло дете играя си с твоите фантазии...невинно посягам към копнежа в синьо. Промъквам се в нечии думи, за да ме чуеш. Безмислени, глупави думите бягат при теб. Присмиват ми се, мразят те. Гоним кулминацията, за да избухнем във времето, заедно или всеки по пътя си ... Ще се осмелиш ли да опиташ?

Sea LoVers

                                                                                                В~П

                                             

Без да искаш докосна  моите мисли, ненарочно те обичаха  те.До последното листенце есен те търсих в пожълтелите страници на моята история, в непорочното бяло на настоящето. Не откривам и помен от белезите, с  които щедро ме дари...ни следа от срам, нито капчица отчаяние. Ефирно, монотонно, моногамно, ледено безсрамие обгръща кожата ми. Ризница от страх и безчувственост срещу страсти и съблазни, срещу подли опити за допир. Ти пренаписа главната героиня в собствения и роман.
Сега доволно гледаш как твоята късокоса Рапунцел сломено заспива до самотата си.
Ти беше...
...аз бях...
Бяхме твърде малки, за да се oбичаме...
... сега е твърде късно.

                                                                                                                                                             

С посвещение...

Ако някога с ръцете си докосна звезда

бих откъснала от нея парченце за теб,

за да си върнат мечтите ти онова,

което отнел им е земния плен.

И когато към пропаст пращаш нежеланите мисли,

и разплакани скочат те от ръба,

ще разперя криле и ще ги хвана,

ще ти ги върна притихнали една по една,

за да им простиш и да ги обикнеш,

за да повярват в теб така, както вярвам аз !

                                                                              На Кубрат

Танцьори

                                       
Две напред, една назад. Музиката е за валс, но ние танцуваме танго.Длъжни сме.
Бягаме, плачем, крием се и отново попадаме в плен на ритъма. Жалки марионетки върху прокълнатия дансинг.Две напред,една назад...театрално страстни , а по природа дървени.
Сега разбирам обреченото ти сърце, мой невидим Арлекино, кухата болка на стаена притома.
В светлината на прожекторите невидимо е безсилието. Върти се плочата безпощадно, музиката не спира понасяме се грациозно, гледаме се...
Две напред, една назад... стига вече...

Phoenix

Изгарям и прераждам се, за да изгоря.

Възраждам се от пепелта, но не  умирам в пепел.

 В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка е властта ми.

Стапя се тленното под крилете от огън,

огъва се времето в затвор от безсмъртие.

Художник

                                               

Сапунени балони и шоколадови блянове.

Фигурката без контури съм в книжката ти за оцветяване.

Мразиш ме, защото нямам ясни очертания.

С четката ти, в самодоволство потопена, не би могъл по мене да рисуваш.

Щрих по щрих скицирал си ме гневно.

Сега безпомощно ме триеш от представите си.

Късаш листа, мачкаш го, хвърляш ме при глупавите грешки.

Нямаш нужда от своенравна муза.

С Дъх на Канела

Заключвай добре желанията си нощем.

 Не искам да осъмват  самотни на прага. Да ги стопля навярно би искал.
 Изгубих ключа, оставям вратата отворена. Нима повече мога да им дам?

В постелята ми няма място за чужди желания.

Искам твоите да бъдат наши.