Синьо, отровното синьо в твоите вени, в моите вени, стича се коварно и живо от устните ни с кърваво презрение. Глухи и слепи удрят се звуците, забиват се в мен прости изречения. Грозно откровен си с моите илюзии. Като зло дете играя си с твоите фантазии...невинно посягам към копнежа в синьо. Промъквам се в нечии думи, за да ме чуеш. Безмислени, глупави думите бягат при теб. Присмиват ми се, мразят те. Гоним кулминацията, за да избухнем във времето, заедно или всеки по пътя си ... Ще се осмелиш ли да опиташ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар