Изгарям и прераждам се, за да изгоря.
Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел.
В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка е властта ми.
Стапя се тленното под крилете от огън,
огъва се времето в затвор от безсмъртие.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...
-
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Беше тук - сега те няма. Дали не ми се привидя, дали не бе игра на светлината със срамежливата тъма? С очи потър... -
Изгарям и прераждам се, за да изгоря. Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел. В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар