Две напред, една назад. Музиката е за валс, но ние танцуваме танго.Длъжни сме.
Бягаме, плачем, крием се и отново попадаме в плен на ритъма. Жалки марионетки върху прокълнатия дансинг.Две напред,една назад...театрално страстни , а по природа дървени.
Сега разбирам обреченото ти сърце, мой невидим Арлекино, кухата болка на стаена притома.
В светлината на прожекторите невидимо е безсилието. Върти се плочата безпощадно, музиката не спира понасяме се грациозно, гледаме се...
Две напред, една назад... стига вече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар