събота, 12 ноември 2011 г.

Виртуоз

                                                   
Ето, улови и последната нота. От пианото капе свян...Биха се изчервили клавишите, ако можеха, ако знаеха, че докосвал си тази мелодия преди тях. Някъде там в безумните помисли умело спотайва се финалният тон. И напук на благонравната публика ти докосваш  твоята гола муза ...разсъбличаш мечтите й звук след звук. Гневно леят се нотите, ругаят, стенат, крещят...
Това не е просто музика, а дуел на фантазии. Ти си и фантома и принца, и зодей, и герой.
Под пръстите ти раждат се последните акорди- тихи и осезаеми като шепот,
 като целувка,
 като стон...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Оловно тихо е,  откакто спрях да те моля   да погледнеш към мен.  Сякаш чужда, сякаш празна,   като режещо парче стъкло,  в мен препъваш се...