събота, 12 ноември 2011 г.
Виртуоз
Ето, улови и последната нота. От пианото капе свян...Биха се изчервили клавишите, ако можеха, ако знаеха, че докосвал си тази мелодия преди тях. Някъде там в безумните помисли умело спотайва се финалният тон. И напук на благонравната публика ти докосваш твоята гола муза ...разсъбличаш мечтите й звук след звук. Гневно леят се нотите, ругаят, стенат, крещят...
Това не е просто музика, а дуел на фантазии. Ти си и фантома и принца, и зодей, и герой.
Под пръстите ти раждат се последните акорди- тихи и осезаеми като шепот,
като целувка,
като стон...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...
-
Изгарям и прераждам се, за да изгоря. Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел. В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка...
-
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Беше тук - сега те няма. Дали не ми се привидя, дали не бе игра на светлината със срамежливата тъма? С очи потър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар