петък, 13 януари 2012 г.
На Нея
Тя оставя ли аромат на кафе върху устните ти сутрин...Усмихва ли се, когато се събуждаш...Смее ли се на шегите ти...Колко често те разсмива...Тя пилее ли разсеяно емоциите си пред теб...Разсъблича ли душата си, за да те примами...Кротка хищница или дива любима е Тя?
Ти целуваш ли клепачите й, когато е уморена...Топлиш ли ръцете й с дъха си, когато са премръзнали...Притискаш ли се до нея, ако се страхува...
Тя е невинна и чиста.Ти не я заслужаваш!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...
-
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...
-
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Заключвай добре желанията си нощем. Не искам да осъмват самотни на прага. Да ги стопля навярно би искал. Изгубих ключа, оставям вратат...

Няма коментари:
Публикуване на коментар