петък, 13 януари 2012 г.
На Нея
Тя оставя ли аромат на кафе върху устните ти сутрин...Усмихва ли се, когато се събуждаш...Смее ли се на шегите ти...Колко често те разсмива...Тя пилее ли разсеяно емоциите си пред теб...Разсъблича ли душата си, за да те примами...Кротка хищница или дива любима е Тя?
Ти целуваш ли клепачите й, когато е уморена...Топлиш ли ръцете й с дъха си, когато са премръзнали...Притискаш ли се до нея, ако се страхува...
Тя е невинна и чиста.Ти не я заслужаваш!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...
-
Изгарям и прераждам се, за да изгоря. Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел. В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка...
-
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Беше тук - сега те няма. Дали не ми се привидя, дали не бе игра на светлината със срамежливата тъма? С очи потър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар