Оловно тихо е, 

откакто спрях да те моля 

 да погледнеш към мен.

 Сякаш чужда, сякаш празна,  

като режещо парче стъкло, 

в мен препъваш се безсилен, 

разбивайки ме от парче на сто. 

 Сам на себе си простил си, 

 в моята прошка не търсиш лек.

Обичта ми ковеш във верига, 

всяка брънка от нея е мъртва мечта. 

Какво пожертвал си за мене, че искаш в отплата до смърт да горя?