сряда, 14 септември 2011 г.

Художник

                                               
Сапунени балони и шоколадови блянове.
Фигурката без контури съм в книжката ти за оцветяване.
Мразиш ме, защото нямам ясни очертания.
С четката ти, в самодоволство потопена, не би могъл по мене да рисуваш.
Щрих по щрих скицирал си ме гневно.
Сега безпомощно ме триеш от представите си.
Късаш листа, мачкаш го, хвърляш ме при глупавите грешки.
Нямаш нужда от своенравна муза.

3 коментара:

  1. музи с характер ( пък и дъщери с характер ;)) не са лесни за преодоляване :)) хихихих (злообничко)

    ОтговорИзтриване
  2. ммм...де ти е злобата не разбрах...

    ОтговорИзтриване
  3. в подхилкването ... че даже беше придружено и с намигване... но не се заблуждавай - по принцип съм дълбоко опптимистично копеле ;)

    ОтговорИзтриване

 Оловно тихо е,  откакто спрях да те моля   да погледнеш към мен.  Сякаш чужда, сякаш празна,   като режещо парче стъкло,  в мен препъваш се...