Не съм скъп порцелан,
не ме докосвай вяло.
Душата ми антика,
вехто огледало
Отказваш да ме видиш,
не те виня въобще,
целуваш чужди мисли, а сънуваш мен.
Стапяш ме в обида,
превръщам се в кристал,
пламъците жадни оформят ме в бокал.
Ще те прилаская с вино,
ще заспиш смирен.
Жадно ще се пием и в пепел и в сатен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар