Аз съм глупава русалка, увяхнал морски дар.Мен разкъсват ме погледи всякакви. И робиня съм, блудна съм, жалка съм знам щом продавам душата си за капчица щастие. Прокудена от свят незлоблив и цветен далеч от прозрачната морска вода, на мен носят ми само сълзите
аромата и вкуса на дома. Затънала в кал и тиня, под дрипата къса, тясна прозира безсрамна плътта и росата на утрото с умисъл ясна отмива от косите от пясък праха. Опиянена от изгрева бих запяла, бих разказала на света щастливия вопъл на една душа изтерзана и как увехнали цветята в мечтите си цъфтят. Само зима е гласа ми, леден, беззвучен и ронлив и сякаш мислите ми чули, отговарят небесата с грохот и пелена от дъжд....
Няма коментари:
Публикуване на коментар