четвъртък, 1 март 2012 г.

Лунно Пълнолетие

Радостта превръща сълзите ми във вино.
Опиянявам се от радост и сладостно потрепвам,
 разливам по усмивките нежности и рими.
Непозната, непозната....без следа от безнадежност,
замаяно пристъпвам в лунната жарава,
обгръща ме копнеж и страх по още нещо.
Омагьосана от ритъма танцувам без да спирам,
страшна лудост ме опива,
жарки сенки припламват  в мен да се скрият.
Непозната, непозната...
...и на себе си и на това огледало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Оловно тихо е,  откакто спрях да те моля   да погледнеш към мен.  Сякаш чужда, сякаш празна,   като режещо парче стъкло,  в мен препъваш се...