Радостта превръща сълзите ми във вино.
Опиянявам се от радост и сладостно потрепвам,
разливам по усмивките нежности и рими.
Непозната, непозната....без следа от безнадежност,
замаяно пристъпвам в лунната жарава,
обгръща ме копнеж и страх по още нещо.
Омагьосана от ритъма танцувам без да спирам,
страшна лудост ме опива,
жарки сенки припламват в мен да се скрият.
Непозната, непозната...
...и на себе си и на това огледало.
четвъртък, 1 март 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...
-
Изгарям и прераждам се, за да изгоря. Възраждам се от пепелта, но не умирам в пепел. В кървавите пламъци е моята сила и в кротката болка...
-
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Беше тук - сега те няма. Дали не ми се привидя, дали не бе игра на светлината със срамежливата тъма? С очи потър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар