неделя, 21 август 2011 г.
Без предисловия
Страхувам се. Намирам теб, за да се пребориш със страховете ми. Не,не се опитвай да ме променяш!Аз мразя промените. Не се доближавай твърде много. Не искам да познаваш същноста ми,не злепоставяй моето прикрито Аз .Не искам да ме разбираш- искам да ме приемаш, без да задаваш въпроси, без да ме критикуваш. Искам, когато пожелая да си винаги до мен и да си тръгваш внезапно...искам да ти липсвам, защото страданието ти ме ласкае. Не ме съди, че никога не казвам `Обичам те!`. Аз се страхувам да чувствам ,забрави ли ? Но ти си силен, ти си цялостен, ти можеш да обичаш и за двама ни.
Не очаквай от мен да оправдая очакванията ти...
...и най-вече НЕ БЪДИ, за да не те откривам в страховете си .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Оловно тихо е, откакто спрях да те моля да погледнеш към мен. Сякаш чужда, сякаш празна, като режещо парче стъкло, в мен препъваш се...

-
Напускам себе си безброй пъти.Лутайки се не намирам път. Не срещнах никой, след хиляди кръстопэти , не знам сега къде принадлежа. За кой ли...
-
Беше тук - сега те няма. Дали не ми се привидя, дали не бе игра на светлината със срамежливата тъма? С очи потър...
-
Всяка есен взима по-малко кестеняво от косата ми. Щедро, Зимата запълва липсите. Малко скреж по устните, в погледа, тънък лед в усмивкит...
Не очаквай от мен да оправдая очакванията ти...
ОтговорИзтриване...и най-вече НЕ БЪДИ, за да не те откривам в страховете си . ....оставяш ме без думи .. откривам част от себе си тук ... може би изгубена, но както казах открих я
радвам се, че се намираме ...и тук :)
ОтговорИзтриванеДа, отмъкнала съм частичка от теб(за което най-безсрамно не съжалявам :P), ако искаш наречи го вдъхновение...
хах :) това само може да ме радва, кара ме да се чувствам пълноценна, обичам да се раздавам :)
ОтговорИзтриване