Недокоснати умират римите.
В прашен здрач на хартия нахвърлени.
Неизплакани в тях са думите,
с счупен молив разсеяно писани.
Как ли музата проклета,
присядала е тихичко до стола ти,
взела е десницата ти в своята
и разливала е в стихове тъгата ти.
Душата, разпалена от виното,
осветила редовете със надежда,
че ще чуят може би годините
на младостта разцъфнала плахата соната.
А ти препрочиташ готовата поема,
усмихваш се разпалено и меко,
в очите ти залезът отседнал е,
през сърца от скреж
прправя ти пътека.
