Не желая тишина. С тътена на Бурята съм силна и истинска съм само в Хаоса.
Шепота ти в писък ще издигна, обичам да крещиш, да молиш и да искаш.
Ще отмия всяка мисъл за мълчание, в звуци ще се дави притихналото утро.
Оснтатъци от нежно осезание, притискат се в струните ми сутрин
Симфония в ритъма на пулса, две цигулки, протяжен валс на Сетивата.
Докосвам всяка нота, съшивам парченцата в мелодия.
Такава обича ме Съня ми, обичат ме сънувана наяве.
