събота, 15 октомври 2011 г.

С посвещение...


Ако някога с ръцете си докосна звезда
бих откъснала от нея парченце за теб,
за да си върнат мечтите ти онова,
което отнел им е земния плен.

И когато към пропаст пращаш нежеланите мисли,
и разплакани скочат те от ръба,
ще разперя криле и ще ги хвана,
ще ти ги върна притихнали една по една,
за да им простиш и да ги обикнеш,
за да повярват в теб така, както вярвам аз !

                                                                              На Кубрат


 Оловно тихо е,  откакто спрях да те моля   да погледнеш към мен.  Сякаш чужда, сякаш празна,   като режещо парче стъкло,  в мен препъваш се...